Учител преподава родолюбие в класната стая


Да преподаваш родолюбие. Учител пресъздава празниците от обредния календар в класната стая.

Учител коледар

Стефан Ангелов e на 30 години. Започва работа като учител в начален етап през 2008 година. Възпитаник е на  ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” – специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика”. Той и неговите ученици пресъздават традиционно различни български празници и обичаи. Идеята за пресъздаване на празниците от празнично-обредния ни календар се ражда през 2012 година, когато поема поредния си випуск първокласници в ОУ „П. Р. Славейков” в старата столица Велико Търново.

Лутайки се в намирането на правилен подход, Стефан открива своя отговор – фолклорът във всичките му разнообразни проявления – българските народни песни и приказки; предания и легенди; нашите национални костюми. Решава, че всички тези съкровища трябва да бъдат предадени на тези, които идват след нас – нашите деца. За да не забравяме, че сме народ със славно минало, а бъдещето ни ще бъде още по-преславно, само познавайки, опазвайки и пренасяйки през времето нашите песни, приказки, традиции, обичаи, носии.

Учителят с ученуците пред паметник на руските войни

Дадох си сметка, че със силата на фолклора мога да покажа на децата истински значимите ценности в живота ни – фолклор, традиции и обичаи.  По този начин дадох своя скромен принос за това, децата да израстат като добри хора. Защото за мен училището не е само наука. То е и мястото, където ние, учителите, възпитаваме преди всичко с личен пример. Във времената, когато целият ни живот претърпява модернизация и отваряне към света, всички ние сякаш позабравихме кои сме, от къде сме тръгнали, кое е това уникално, което ни прави уникални сред другите народи.

Стефан споделия с децата своята идея, но за тях понятието „фолклор” се оказва трудно за разбиране, далечно. Заради това на достъпен език той им обяснява как в наши дни всички хора жадуват да видят някого, който носи и пази българските празници и обичаи. Споделя им спомени от своето детство, когато е обикалял къщите със свои приятели, преоблечени в народни носии и всички заедно са чакали с нетърпение коледарите. Говори им за сурвакането на Нова година, прескачането на огъня на Благовещение и как на Лазаровден девойките обикаляли по домовете и пеели за здраве и благоденствие. И така децата приели много сериозно идеята. А това, което окончателно ги запалило, било фактът, че го приели като мисия – да бъдат пазители на традицията и да носят радост на хората. Стефан среща и безрезервната подкрепа на родителите на децата от класа си. Голямо предизвикателство за всички обаче се оказва набавянето на носии.

Никога няма да забравя първото коледуване с момчетата от моя клас. Новите носии не бяха по джоба на семействата им. Затова с момчетата един следобед се разровихме в складовите помещения на нашето училище и там попаднахме на истински съкровища – потури, елечета и пояси за момчета и престилки и поли за момичетата. Всички бяхме безкрайно щастливи, все едно сме открили най-голямото заровено пиратско съкровище.

Учителят с ученуците в носии

Намерените елементи от носии са със скромна украса, но въпреки това първото коледуване с тях предизвиква фурор сред тези, които отворят домовете си за децата. Момчетата са все още малки и се притесняват от това, как ще ги приемат останалите. За да им вдъхне куражи и увереност Стефан сам облича народна носия, която заема един от ръководителите на местните фолклорни състави – г-н Петър Петров. И така заедно с тях и той коледува, а това им вдъхва смелост. 

Виждайки ни по улиците на града, хората отваряха домовете си и всеки ни даруваше с каквото има възможност. От това наше първо и незабравимо коледуване събрахме и скромна сума пари. С момчетата ми мислихме как най-пълноценно да ги вложим и решихме – ще си ушием нови, наши си народни носии. По същия начин постъпихме и с момичетата от класа, които пък през същата учебна година бяха лазарки.

Момиченцата

За тяхна радост, една от майките на момчетата – Цветелина Димитрова, се оказва талантлив дизайнер и шивач.


Само за месец тя успява да ушие народни носии за момчетата и за момичетата.


Освен коледуването и лазаруването, с децата успяват да възродят и други позабравени празници от календара ни: Благовещение, Ден на християнското семейство и други.

С децата пресъздаваме най-значимите празници от празнично-обредния ни календар – Бъдни вечер, Коледа, Благовещение, Лазаровден, Великден. В навечерието на Рождество Христово обикаляме по домовете на момчетата от моя клас, които са в коледарската дружина. След това наричаме в домовете на колеги от училище и граждани на град Велико Търново, които с радост отварят вратите си за нас. Коледуваме и в селата на момчетата, които се намират в близост до града. Посещаваме домове за възрастни хора, а всяка година даряваме част от събраните парични средства за благотворителна кауза.

Тази година момчетата дариха част от събраните пари за националната кампания „Жълти стотинки – деца помагат на деца“ за закупуването на втори кувьоз за отделението по неонатология в нашия град. През първите две години за всички гореизброени празници аз също обличах национална носия, за да може децата да добият увереност в себе си и да повярват, че най-голямото щастие в живота е да дариш радост на хората около теб.

Учителят с момиченцата в носии

За реализирането на всички изброени инициативи Стефан Анеглов има пълната подкрепа на ръководството на училището, в което преподава в лицето на директора г-жа Борисова и пом. – директора г-жа Гаджева. Колегите му от училището също са съпричастни и помагат.

Когато предавам най-ценното, което имаме като народ – фолклора – знам, че няма да се изгубим. Знам, че тези малки момичета и момчета ще израстат като добри хора и един ден, вече като възрастни, ще пазят и предават всичко, на което съм ги научил за бит и фолклор, на собствените си деца. Участвайки заедно във всичко, изброено по-горе, децата се сплотяват като екип, приучават се на съпричастност и взаимопомощ, агресията намалява, стават по-дисциплинирани и отговорни. Изучавайки и практически участвайки в пресъздаването на традициите и обичаите ни, децата се научават да се изразяват красноречиво и опазват и езика ни, което не е никак маловажно във времето, в което използваме все повече чуждици и опорочавайки „езика свещен на нашите деди и на тази, дето ни роди.

Прескачане на огън в училище

Прескачане на огън в училище

На Шипка

На Шипка

Деца играят хоро в училищния двор

Деца играят хоро в училищния двор

Малките ученици в народни носии

Малките ученици в народни носии

Прикадяване в училищната стая

Прикадяване в училищната стая

Снимки: Стефан Ангелов (личен архив)

Източник: uspelite.com

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s