Поклон пред Апостола! На 18 февруари се навършиха 143 г. от обесването на Васил Левски.


„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако изгубя, губя само мене си.“ – мотивът, ръководил Левски във всички негови действия за освобождението на България от турско робство. Последните му думи преди да издъхне са: „Боже, избави България!“ Затова за млади и стари е бил и е Апостола на българската свобода.

Цитати от Левски:

Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“

[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас – никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци. Ето че идем, господин редакторе, чрез вестника Ви да представим народното мнение пред света.

– Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля.

– Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.

– Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.

– Народната работа стои над всичко.

– Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.

– Без революция сме загубени во веки веков

За революцията е необходимо оръжие

– Дела трябват, а не думи.

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово, в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Родителите му имат пет деца – Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка.

Баща му – Иван Кунчев (1808/1809 – 1851 г.), преселник в Карлово от село Кочмаларе (дн. Отец Паисиево), е буден и просветен среден занаятчия, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на неговия съдружник. Майка му – Гина Василева Караиванова-Кунчева (1817/1820 – 1878 г.) е преселник заедно със семейството си от Сопот. Баща ѝ – Васил, е бил златар.

Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845 г.). Продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846 – 1849 г.) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът. През 1851 г. след дълго боледуване умира бащата, както и по-малката му сестра Мария. Тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък.

Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.

Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.

Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.

От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава да изучи сестриника си. През 1852 – 1854 г. живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксит, учи църковно пеене при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор. През 1855 г. заедно с вуйчо си напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в класното училище (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов. През 1856 – 1857 г. по настояване на вуйчо си прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ (основано е от Найден Геров през 1850 г.). От това време са неговите записки „В[ъ]ведение на обличителното богословие“, които днес са най-ранния запазен ръкопис от Левски.

През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери, за да бъде изпратен в Русия да се учи. На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас под мантията на йеромонах Кирил Рилски. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., когато взема решение да се посвети на революционната борба. По-късно в писмо до съратника си Данаил Хр. Попов той пише: „Да кажа за себе си: вие сте ме (мисля) познали твърде добре, че аз не съм от днес в работата си, а от 61-во [лето];“.

Революционна дейност в Сърбия и Румъния

Васил Левски в униформа на Първа българска легия

На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за Пловдив, за да се сдобие с тескере. През София и Ниш се отправя към Белград, където се установява в началото на април. В столицата на Сърбия се включва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция – Христо Иванов – Големия, Иван Кършовски, Васил Друмев и др.. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград от 3 – 5 юни 1862 г. при Варош капия, Српска круна и Байраклъ джамия получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения в Сърбия). На този етап изпитва силното влияние на Георги Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разпадането на легията в края на юни 1862 г. се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. До края на 1862 г. живее в Белград, учи абаджийство, а в свободното си време посещава казармата за усвояване на военни знания. В края на 1862 г. заминава за Влашко, където пребивава в столицата Букурещ до пролетта на 1863 г. През пролетта на 1863 г. се завръща в България и се установява като певец в църквата в Карлово. През лятото същата година е арестуван за три месеца в затвора в Пловдив (според някои източници – за участието му в легията, според друг – по оплакването на вуйчо му за кражбата на коня му). През зимата на 1963 и пролетта на 1864 г. живее в Пловдив и посещава за няколко месеца училището на Йоаким Груев.

На 19 април 1864 г., навръх Великден в местността Алтънчаир край Карлово в присъствието на приятелите си хаджи Георги Попристов и Христо Пулев сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент е мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, а Пловдивският митрополит го заплашва с наказание, ако упорства в настояването си.

От април 1864 до 1866 г. е учител в село Войнягово, Карловско, от март до октомври 1866 г. в добруджанското Еникьой. Бидейки по-близо до границата, се надява да се свърже с Георги Раковски и се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

Васил Левски (вторият седнал от дясно на ляво) сред другари от Втората българска легия в Белград 1868 г.

Васил Левски (вторият седнал от дясно на ляво) сред другари от Втората българска легия в Белград 1868 г.

Васил Левски (вторият седнал от дясно на ляво) сред другари от Втората българска легия в Белград 1868 г.

През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в Галац и Яш. Движи се в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. отново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 и началото на 1867 г. е учител в с. Конгаз в Северна Добруджа, През март 1867 г. заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски. По негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в Балкана (28 април-4 август). Заедно с четата преминава в Сърбия и известно време остава в гр.Княжевац. През август и септември 1867 г. заедно с Панайот Хитов и Иван Кършовски живее в Белград, където постъпва във Втората българска легия (1867 – 1868).

През февруари 1868 г. се разболява тежко (вероятно язва на стомаха), лежи във военна болница, където е опериран, и частна квартира. През април напуска Легията, която в края на месеца окончателно е разтурена от сръбското правителство. През май и юни 1868 г. е в Турну Мъгуреле, където заедно с Васил Ганчев-Плевнелията се уговарят да организират малка чета и да минат в България. През юни се среща с Хаджи Димитър в Букурещ във връзка с подготвяната чета, но не одобрява организацията им и се връща в Сърбия – в град Зайчар. В края на юни и юли за кратко е в затвора в Зайчар. За този престой той пише в писмо до Данаил Хр. Попов през 1871 г.: „…и аз на 68-мо [лето] бяха затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество.“ През това време преосмисля изминатия път. През август е в Букурещ, където също е арестуван за кратко от влашките власти заради минаването в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но е освободен по здравословни причини – незарасналата рана от операцията в Белград. По това време съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело. В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството:

„Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.

В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. До декември 1868 г. живее в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество“. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.

Създаване на Вътрешна революционна организация

Със средствата, предоставени от Българското общество и Читалище „Братска любов“ (структура на Млада България), заминава на 7 декември 1868 г. от Турну Мъгуреле с параход по Дунав, по суша и отново с параход по Черно море за Цариград, откъдето на 11 декември 1868 г. започва първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведомителна и агитационна цел. При извършването ѝ се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Навсякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Турну Мъгуреле, откъдето е тръгнал.

До края на април пребивава Букурещ, където се среща с Иван Касабов и Турну Мъгуреле, като подготвя новата си обиколка. През март-април се запознава с Анастас Попхинов, брат на Данаил Попов, когото привлича към делото. На 1 май 1869 г. започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българска политическа организация в Румъния, са подпечатани с печат „Привременното правителство на Балкана“.

По време на тази обиколка поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). Основна нейна структурна единица е частния революционен комитет. Първият е основан в Плевен с препоръките и помощта на Данаил Попов. Следва изграждането на частни революционни комитети в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Казанлък,Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли няколко месеца преди това. Съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционни комитети, свързани организационно помежду си.

След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. се включва активно в живота на българската емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни или Великите сили. Емигрантските дейци съзнават необходимостта от организиране на народа, но никой няма план кой и как да го направи. Те трудно се разделят и с традиционните си схващания за чужда помощ и за ръководене на революционното движение извън страната. В началото на 1870 г. пребивава в Турну Мъгуреле, а от март месец е в Букурещ. Там на 9 април умира по-малкият му брат Христо.

Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. се завръща в България и продължава изграждането на комитетската мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация. За столица на ВРО е обявен град Ловеч. Ловешкия частен революционен комитет е обявен централен под името „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Създаването му е изключително важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. С това осигурява организационно работата си по подготовката на въстанието в страната. Ловешкият комитет го подпомага в поддържането на връзките с емиграцията. Васил Левски го разглежда като върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. Селските и градските частни революционни комитети обединяват в себе си представители на всички социални групи на българското общество.

Васил Левски единствен от „четиримата големи“ на българската революция достига до прозрението, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Техните средства са особено нужни за материалната осигуреност на предстоящото въстание. Предвижда получаване на тези средства по доброволен начин, но за тези, които отказват да подкрепят народното дело, въвежда революционен терор. За тази цел през май 1871 г. съставя образец на циркулярно „заплашително“ писмо, чрез което да се събират средства, като се изясняват целите и задачите на борбата: „В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „Секиму своето“. Свобода и чиста република“. 

Към края на 1871 г. ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща през втората половина на 1871 г. двама помощници на Левски – Димитър Общи и Ангел Кънчев. За жалост той работи с тях за кратко. На 5 март 1872 г. при проверка от заптиетата в Русе се самоубива Ангел Кънчев, а Димитър Общи все по-малко се съобразява с комитетската дисциплина и развива дейност, без да бъде съгласувана с Левски. Авантюризмът на Общи впоследствие води до провала на революционната организация и залавянето на Левски.

Приготвя устава на организацията, озаглавен „Наредба на работниците за освобождението на българският народ“ (септември 1871). Разработен е в духа на своите политически възгледи: Освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.

След направените обиколки в страната през втората половина на 1871 г. се отказва от първоначалната си идея – общото събрание на вътрешните и външните комитети да бъде организирано в България и възприема мнението на БРЦК в Букурещ то да се свика там. В началото на април 1972 г. заедно с Марин Поплуканов заминава за Влашко, където остава 80 дни. Инициатор и участник е на първото общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872). Левски участва и в петте заседания като представител на на няколко революционни комитета от Южна България, имащ право на 3 гласа. Избран е в четиричленната комисия, заедно с Любен Каравелов, Киряк Цанков и Тодор Пеев, за съставяне на Програмата и преглеждане Устава на БРЦК. В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и като пълномощник на БРЦК в Българско започва преустройство на Вътрешната революционна организация. В края на юли избистря концепцията си за реорганизиране на комитетската мрежа и пристъпва към създаване на окръжни комитети на ВРО. Приема предложенията на Любен Каравелов за съвместни действия със сърбите, но настоява да се спомогне за приемането на 150 – 200 души във войнишкото училище в Белград. Настоява да се преведат на български военни устави, книги по фортификации и тактика.

Залавянето на Васил Левски

На 24 декември Левски пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива на ВРО, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи и Тетевенският частен революционен комитет организират Арабаконашкия обир. Васил Левски е против, но е подкрепен единствено от свещеноиконом Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание. Отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит.

По пътя извън Ловеч Левски и Никола Цвятков злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – ислямизираният българин Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.

На 27 декември 1872 г. е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш, обграждат рано сутринта ханчето, което е държано под наем от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието (ислямизираният българин Али чауш), което ги е срещнало през деня. Затова Левски, въпреки че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценява, че само ще навреди на невинен човек и се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При стрелбата Левски ранява в ръката Юсеин Бошнак, но сам е улучен от куршум, който разпаря част от лявото му ухо. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята и заловят. При ареста архивът на ВРО остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от Никола Сирков (Халача). След Освобождението от турско робство Никола Цвятков и Мария Сиркова предават част от него на Захари Стоянов, а друга – в Музея на Ловешкото читалище „Наука“. При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стоели непипнати почти 100 години.

…Ловешката полиция не знае кой е заловеният и е откаран в Търново. Тук е установена неговата самоличност. При прехвърлянето му от Търново в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици.

Високата порта създава една незаконна дори за Османската империя комисия, начело на която е Али Саиб паша. Това, че те не била обикновен редовен съд, а специално избрани от Портата лица, това не подразнило нито правници, нито чужди дипломати протестирали. Портата отказала доверието си на Русенския вилаетски съд, а и не желаела да придава тежест на процеса, като го премести в Цариград. Затова взела Соломоновско решение. Създала една незаконна комисия, като да действа в името или поне под булото на закона. А самата комисия си измива ръцете – издава присъдата, но я праща на висшите сановници и султана в Цариград да преценят целесъобразността от изпълнението ѝ.

Съставът на комисията според протоколите от нейната работа е генерал Али Саиб паша – председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Смъртната присъда е издадена на 14 януари 1872 г. и е потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение, а и двама на смърт чрез обесване – Димитър Общи и Васил Левски.

Левски Пред Съда – Втора Част

 

Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на втората българска легия в Белград. 1867 – 1868 г.

Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на втората българска легия в Белград. 1867 – 1868 г.

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867

Времето е във нас и ние сме във времето

Obesvaneto_nа_Levski

Обесването на Васил Левски – художник Борис Ангелушев

Ползвани източници: Уикипедия и youtube

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s