Честито Освобождение, българи!


Честит Трети март, драги сънародници! Честито Освобождение на България от турско робство.

Преди няколко часа гледах Иван Кулеков в „Шоуто на Слави“. Засегна най-болезнената тема за всеки един с българско самосъзнание – децата на българските имигранти. Сайтът ми е за лично творчество, но именно болката ми по изчезването ни като народ ме води в писането и на статии, където изразявам мислите си. Защото този факт го виждам и по мои роднини в чужбина – защо им било на децата им да учат български. За никъде нямало да им трябва. Така ме заболява, като чуя подобни думи. Все едно са ми забили не един, а два кола в слабините. Българи да говорят така. И то роднини, чиито деца въобще не са ми безразлични. Обичам ги. Както си обичам родината. Българин съм се родил и българин ще умра. Нашите революционери, духовни водачи и опълченци са дали живота си, за да се наричаме ние днес българи и да възкръсне България от прахта. Да се строшат оковите на робството. Толкова ли много се иска от нас – да запазим националността и езика си. Държавата пет пари не дава. Миналата година навръх празника премиерът нарече турското робство чуждо управление. Какво да се очаква от едно безгръбначно. И тогава ме боля ужасно. Боли ме всеки път, когато поредното дьонме, поредният еничар заяви, че Трети март не трябвало да бъде националния ни празник. Боли ме, като слушам българи да говорят зле български. Чуйте дори един Григор Димитров как говори! Зле! Все едно нашият език му е чужд. За 26 г. правителствата в България успяха да прогонят 2,5 млн. българи. Иван Кулеков обяви, че в чужбина са родени 250 000 българчета, като само 10 000 ходят на неделно училище да учат български!!!

Боли ме и от подмяната на историята ни, на коренното население. И няма да спра да пиша. Нищо, че паразитни организации, работещи за погубването на българския народ, са ме взели на прицел. Каквото и да съм писал, е било от болка и не съжалявам. Нищо, че се опитват да ми затворят устата. Преча на плевелите сред нас.

Съжалявам, ако малко съм ви развалил празника. Просто искам да можем да го празнуваме и след 1000 години. Да я има България и да бъде българска!

Да живее България!

Знамето на Райна княгиня - Свобода или смърт

Свобода или смърт

Георги Раковски - "Аз всякога съм бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта!"

Георги Раковски – „Аз всякога съм бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта!“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s