Бай Дафо и бай Тасо – гайдарите от с. Гела


Дафо Трендафилов е роден на 17 януари 1919 г. в село Гела, Смолянско. На гайда се научава да свири на 14-годишна възраст. През 1965 г. Дафо Трендафилов става майстор на гайди, като през целия си живот изработва над 800 каба-гайди.

Дафо Трендафилов има епизодични роли във филмите „Краят на песента“, „Капитан Петко войвода“ и „Време разделно“, изпълнява съпровода на гайда в два албума на народната певица Радка Кушлева.

Свирил е на Роженския събор с оркестър „Сто каба гайди“. През 2005 г. излиза албумът „Думай, гайдо, думай“, в който са поместени 25 негови инструментални изпълнения на родопска каба-гайда, най-популярното сред които е „Остани сбогом, Стара планино“.

Умира на 4 декември 2010 г. в родното си село Гела.

Бай Дафо – Гайдарят за поклон

baiDafo

В Родопите знаят, че годините на бай Дафо са важни, защото са живата история на родопската гайда. Неоспоримо той е доаейнът на родопските гайдари.
– Разкажи за себе си, кога си се родил?
– И за какво са ме родили /смее се/…
– За какво, то е ясно, за гайдар си роден?
– Така е. Казвам се Дафо Манолов Трендафилов – китка за мирисане/смее се/. Роден съм на 17 януари 1919 г. в село Гела. Израсъл съм си тук. Тук съм се оженил, тук ми мина живота. 4 деца имам – две дъщери и двама сина. Дъщерите са в Пловдив, синовете са в Девин. И бай ти Дафо сам в Гела. От декември 2003-та. Тогава почина Цона, жена ми. Тя беше певица, танцьорка. Весел човек беше. Много ми липсва.
– Ти си най-възрастният сред родопските гайдари. Знаят те като техен доайен. Ти и след теб е бай Тасо/Анастас Иванов/.
– Да. И бай ти Тасо съм го учил да свири, ама малко. Той е от Гела и е по-малък от мен с 4 години. Когато той и аз пасяхме овци, свирехме заедно.
– Колко гайди си направил?
– Не мога да кажа. Номерация не съм водил. Обаче предполагам, че съм направил някъде към 700-800 гайди.
– Какъв е табиетлъка за правенето на хубавата гайда?
– Голем, много голем. Някой мислят, че като е гайда, „проста“ гайда, та е длъжна да свири. Гайдата е един от много капризните инструменти. Просто немам думи да кажа доколко е капризен инструмент, затуй защото е от дърво.
– От какво дърво трябва да е?
– За предпочитане е дървото да е дрян. Обаче в Родопите няма дрян и дето го има, та е много келяв. Приятел от Бургас ми праща дрян. Иначе слива, ябълка, те са хубави плътни дървета. Като ги изработя малко да добият вид, ги слагам в топла вода и ги изварявам хубаво 2-3-5 часа.

Baj_Dafo_na_mladi_godini

А кожите за гайдите само със сол обработвам, само от яре е кожата. Овчата не става. Тя замирисва много от вълната. То каквато и да е кожата нали викат: вари го, печи го, пак си на гайда мирише./ смее се/
– А в свиренето й?
– Разликата между каба и джура гайдата е в различната настройка. И там имат фа, ми и ре гайди обаче в по-висока тоналност и ний правим фа, ми ре гайди обаче по-долна тоналност. Родопската се настройва по друг начин.
– И за колко време правиш една гайда?
– За една седмица. Другото го правя бърже, пискуните стават по-бавно. А то пискунът е гайдата. Това е най-трудно. Да ги уйдисаш двата пискуна по сила да бъдат еднакви. Особено надувката, то е голема работа, много трудно.
– И къде са твоите гайди сега?
– Из целия свет/б.а. – свят/. С изключение на Турция. Има в Аржентина, Канада, САЩ, Бразилия, Франция, Германия. Най-много продадени гайди имам в Гърция.
– Продавал си гайдите, за колко пари? Кога си направил най-много гайди?

Бай Дафо и жена му Цона

Бай Дафо и жена му Цона

  • Че няма да ги подарявам. Иначе не мога да кажа кога съм направил най много – различно, зависи от поръчките. Когато постъпих в мизукалното училище в Широка лъка като учител. Там бях първия преподавател по каба гайда, и тогава май че най-много гайди направих. Защото само за училището сторих 25 гайди. И същата година направих башка още гайди. В началото ги давахме по 60-70 лв. Сега под 200 лв. надолу не давам гайда. И още правя гайди. Скоро една германка дойде, та зима /взе/ гайда. Застана на двора и ме накара да ида на отсрещния баир да свиря и тя слуша тук от двора. После ме пита за колко пари я давам. И аз викам – 100 долара. И тя вика: Ти направо ги подаряваш. /смее се/ Да слушаш гайда отдалече е мно-о-ого приятно.
  • Колко народ си изучил на гайда?
  • Ами в училището са се извървели всяка година по 10-12 души. 21 години бях там, значи горе – долу 200-250 души съм изучил. Разбира се не всички станаха гайдари от тях. Обаче има известни. Имам гайдари в САЩ – Васил Бебелеков, Кирил Кетев. В Япония е Ивайло Кучев. В Швейцария – Стоян Колаков. Това са мойта гордост. Петър Янев също е мой ученик /б.а. – гайдарят, който свири на Валя Балканска/. Свиренето си е едно и също иска да си майстор.
  • А да правят гайди колко народ си научил?
  • Никого. Никой не изяви желание да дойде да го науча. Досега. Ами така е по-лесно – да му направиш. /смее се/ Каквито бяхме и ний. Бяхме научили Шишко да ни ги прави… И като почина Шишко щеш не щеш ще правиш.
  • Кой те научи да правиш гайди?
  • Неволята ме е научила. Самоук съм. Защото имаше майстор отсреща, в Солища /показва другия баир/. Тодор Шишков се казваше. Той ги правеше и ний все на него: бай Тошо направи това, онова. Почина човекът внезапно и-и-и какво ще правя, почнах да правя гайди.
  • Сега все по-малко народ знае да прави гайди, ти си най-възрастният в Родопите.
  • Така е. Неволята ще ги научи. В Смолян има 3-4-ма души, та правят гайди.
  • Пазиш ли си първата гайда?
  • 1965 г. съм я правил и с нея свиря. На 40 години е. Втората гайда като я направих я подарих на шурето ми – Махаил Калфов и той учител в училището в Широка лъка. /б.а. – двамата с бай Дафо са в ансамбъла за автентичен фолклор „Манол Радичев“ на Гела, който стана популярен с протеста си срещу британското посолство за проблема с визите/.
  • Колко пъти си излизал в чужбина?
  • 8 пъти. Последно в Холандия 1996 г. Там се проведе много голем международен фестивал. 150 състава бяха, а ние от България бяхме само двама души. И там на мен се падна честта да открия тържеството.
  • Станаха ли на крака?
  • Съмняваш ли се. Излизал съм 70-та година в Съветския съюз, 72-ра в Охрид, 74-та – в Чехословакия, 79-та – в Унгария, 81-ва в Германия, 85-та в Полша и 88-ма в Италия. Все на фестивали. И последно в Холандия. Запомних го последното пътуване, че бях награден за надсвирване от авиокомпания „Балкан“ с екскурзия докъдето си избера. Но резеврация не можех да имам. И го използвах пътуването за Холандия. Групата имаше резервации, но аз трябваше да хвана следващия самолет. Пратих си багажа с тях и оставих само гайдата с мен. И се разбрахме да ме чакат на Амстердам на летището. Пристигам, но то летище ли като летище. Големо летище, големо чудо. Търся групата не мога да ги намеря никъде. Ами сега. По едно време стана хладно и влязох в една много голема зала с една пирамида в средата, а тя била за загубен багаж, хора чакат там. Седнах до нея. Обаждат се по радиоуредбата, обаче аз само името си чух, нищо друго не можах да разбера. Та бая „поистинах“. И си викам ако надуя гайдата ще ме намерят. Ама дойде един човек пита ме: Дафо? И ме заведе при групата.
  • Миналата година, когато премиерът Симеон Сакскобурготски беше на обиколка в Смолянско, ти му свири насред баира.
  • Ако става въпрос свирил съм на бай Тошо най-малкото 25-30 пъти.
Бай Дафо и бай Тасо

Бай Дафо и бай Тасо

Къде не ме е карал – Широка лъка, Пампорово, Смолян, Нареченски бани, Карамуш, Евскиновград, Банкя, Бояна, Правец. 75-та година, на 10 септември прати кола от София да ме вземе от тук и ме откара в Правец. В един микроязовир, където имаше една шатра на колове. А на Симеон отидох да види снимката на баща му дето я имам. Той се разписа нанея. Казах му, че съм се ръкувал с баща му. Аз бях на 18 години, когато той се роди. На 16 юни 1937 г.
– Телевизорът май ти е най-таченият съратник?
– Не знам какво ще правя ако не е той. Ама като ги гледам политиците, вбесявам се направо. Преди три дни пратих писмо на Президента, препоръчано с обратна разписка.
– Е за какво му писа?
– Е, как за какво. Една сутрин в 6.30 ч. по радиото чух, че един депутат за една година струва на държавата 400 хил. лв. Е какво е това?! Побеснях. Е как може?!? Като го разметнах по месеци идва по 33 хил. лв. на месец. На ден по 1100 лв. Значи дето смятат, че голема пенсия е 80 лв., то пенсионера за една година не може да вземе цели хиляда лв. Ще вземе 960 лв., а оня на ден взема 1000 лв. Направо се вбесих, изпотих се от нерви. И му писах на Президента по този повод. Че не бива да струват толкова. И за какво му са толкова – 240 души изедници. Така му писах – не народни представители, „изядници“ му писах. Поне да знай хората какво мислят надолу. Бай Тошо в едно интервю казваше, че през негово време България е имала 2 млрд. 700 млн. долара резерв и 32 тона злато. Той ако лъже и аз лъжа. Обаче ако е вярно питам къде отиде всичко това, както и той питаше. Та затуй казвам, че са разбойници. А на Симеон от първото му интервю в Мадрид, Кеворкян като го взе, друго не помня, но помня това, че каза, че в никакъв случай България не бива да се откъсва от Русия. А се откъснахме. Мене България е мила. Аз точно това писах на Президента – обичам България, обаче мразя партиите.
– Ти май не си доволен от демокрацията?
– Тази демокрация съсипа най-напред селското стопанство. След това промишлеността, армията, здравеопазването. Съсипа и просветата и сега и горите налегнаха до такава степен. Направо си и хищническа експлоатация. Никога не са се експлоатирали горите така както сега.

Това е страшна работа. И вчера гласуват пак и земята да продават на чужденци. Тая земя с кръв напоена, българска кръв. Гледах един възрастен човек по телевизията викаше: значи един декар земя ще са продава за 10 кв. метра балатум. Такова сравнение прави човека. И като я продадем какво ще правим? – Ще бъдем аргати/лицето му се зачервява от вълнение/ Колко кръв се е проляла за тази земя, а тогава щеш не щеш ще бъдеш подчинен! Много съм против. И не само аз, две трети от народа ще е против земята да се продава на чужденци.
– Обичаш земята…
– Преди много години ми взимаха от радио интервю. Темата беше отношението на младия човек към земята. Та казах, че отношението на младия човек към земята е лошо. Но не само към земята, и към жената, защото и земята и жената раждат живота.

Bai_Dafo

Бай Дафо – гайдарят, когото Живков наричаше баджанак

„Баджанак, тая хубава родопска гайда трябва да се изучава. И аз ще разреша тук, в Широка лъка, да се направи едно музикално училище. Използвайте ме, докато съм на тоя пост. Вие какво си мислите, и аз имам връзки.“

Така Тодор Живков дал зелена светлина за изучаването на гайдата, която дотогава е популярна само в средите на овчарите в Родопа планина.

През 1971 г., когато се открива Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, първият учител по гайда става именно „баджанакът“ на бившия Първи – Дафо Трендафилов от село Гела. Гайдарят, който почина на 4 декември т.г., се смята за най-големия в занаята.

„Живков ми викаше баджанак, защото двамата бяхме харесали 2 булки – сестри от Широка лъка. Дал съм му дума още тогава, че няма да гъкна по въпроса и сега няма нищо да кажа за двете хубавици“, казваше приживе бай Дафо.

Бай Тасо

Бай Тасо е съосновател, концерт-майстор и ръководител на оркестъра, символ на Родопите, „100 каба гайди”. Роден е в село Гела през 1923 г. Негов неизменен спътник през целия му живот е гайдата, се посочва в докладната записка на кмета Николай Мелемов. Бай Тасо е основен участник във всичките изяви на „100 каба гайди” още от самото му създаване през 1961г., не само в България, а и в чужбина. От 1967 г. Анастас Иванов започва да сформира детски гайдарски обучителни школи, които по-късно се обединяват заедно с танцовият състав на Васил Симеонов в ДЮФА „Орфей” – Смолян.

Бай Тасо е съосновател, концерт-майстор и ръководител на оркестъра, символ на Родопите, „100 каба гайди”. Роден е в село Гела през 1923 г. Бай Тасо е и дългогодишен ръководител на Детска фолклорна група при читалище „Кирил Маджаров” в Устово.
Заедно с част от доайените на „100 каба гайди”, Анастас Иванов е участник в емблематичния за родопите филм „Време разделно, както и в заснемане на гайдарски изпълнения от редица телевизии. През целия си живот събира и популяризира песенен и музикален фолклор, за да е жива народната традиция.

Като майстор бай Тасо избаротва над хиляда гайди, със собствено звучене, обучава десетки ученици, които продължават да свират и до днес.

При честването на 50 – годишнината на оркестър „100 каба гайди” читалище „Орфееви гори” удостои бай Тасо със званието „Почетен член на читалището”.

Атанас Иванов, бай Тасо, умира на 19 декември 2012 г.

Караибрахим стрелял по гайдата на бай Тасо

baiTaso

87-годишният гайдар с умиление си спомня времето, когато на поляните край Рожен се снимал филма „Време разделно“. Гледал е филма много пъти, но миг от сватбата на Момчил и Елица помни и лично, тъй като участвал по време на снимките 7 дни. „На сватбата на Елица и Манол аз водех гайдарите и при посрещане на стадото“, вълнува се възрастният родопчанин. Той бил и майсторът на каба гайдата, която прострелва във филма Караибрахим. Държал я неговия съселянин гайдарят бай Дафо Трендафилов, който е с 4 години по-голям от него. Сега двамата с бай Дафо се славят като доайените на родопските гайдари. Надсвирвали се един друг по баирите на смолянското село Гела.

Бай Тасо почнал да свири на 18 г., като си купил първата гайда от първата си заплата на горски работник. Основоположник е на Детско-юношеския ансамбъл в Смолян. 15 години учил деца да свирят на каба гайда. Сега дойдоха други времена, подценява се изкуството, уважават се само политиците, казва гайдарят. Възрастният родопчанин спазил правилото на баща си никога да не се занимава с политика, защото не водело до добро. Като войник в Първата световна война баща му бил военнопленник в Сърбия 4 години. На близките казали, че е мъртъв, издали и смъртен акт, а той бил жив и се върнал. „Тогава ми забрани да се записвам в партии. Казваше ми: Синко, партия дом не храни. Обаче той не е познал. Виж как се хранят от партии“, смее се гайдарят.

Яд го е, че няма сега кожи за гайди, за което обвинява криворазбраната демокрация у нас. „Мен ако питат, който стана причина да се ройнат ТКЗС-тата – да се обеси на площада! Сега земята запустя, добитък няма, и работа няма. А там имаше и за стари, и за млади работа“, заключава гайдарят. Бай Тасо е направил над 2000 гайди и продължава да ги стяга. Има си струг в къщи, но за кожата за меховете все по-трудно намира материал.

taso_old

medali_bai_Taso

Той е сред първите гайдари на уникалния оркестър „100 каба гайди“, създаден през 1961 г. от Апостол Кисьов. На всички гайдари в оркестъра настройвал инструментите преди изява и познавал всеки един отблизо. „Сега вечер като почна да ги броя на ум, то сме останали от първия състав едва 9 живи“, казва гайдарят. И добавя : На такива години съм, че старото не съм забравил, а от новото не съм запомнил много.

Помни хубавите времена, когато нямало акордеони и касетофони и на всички поводи само гайда ручала. Тогава имало много събори, а жените се събирали и на „меджии“ и пеели под звуците на гайдата родопски песни – за войните и овчарлъка. Бай Тасо учел песните от слушане. Сега му е болно, че вместо за гайда младите родопчани се „спратят“ за дискотека. А не знаят, че освен радост за душата, тя е и пътеводна, с нея обиколил десетки държави за фестивали.

Бай Тасо и жена му Мария

Бай Тасо и жена му Мария

„Така е, но не съм се сърдила. Аз съм се оженила за дом, не за мъж. Сега няма такива жени. Мъжът ми постоянно обикаляше, а аз се справях с децата и дома. Ние не сме имали нищо, а успяхме да направим много. Имаме една дъщеря Дора и внучка Радомира“, разказва съпругата на бай Тасо баба Мария. Родопчанката се чуди как живота им минал неусетно. „Оженихме се през 1951 г. в Гела. На следващата година отидохме в село Мугла. Тръгнахме без нищо, както се казва само с една качулка“. С парите от телето от първата им крава си купила шевна машина. Трудихме се много, но дълги години нямахме дом, споделя баба Мария.

Бай Тасо работел в Мугла като надзирател по охрана на горите в местното стопанство. Отишъл там по покана на директорът на горското, с който карали казармата. Много гори залесил и сега се гордее с борове на по над 50 години. „Това е голяма работа, да знаеш, че нещо си оставил на този свят“, казва възрастният гайдар.

В Мугла покрай горите се научил да прави и гайди. Първият инструмент направил за войник от местната застава. След Мугла се преместили да живеят в Смолян и бай Тасо свирил в Държавен ансамбъл „Родопа“, но за да събере някой лев за дом напуснал ансамбъла и станал закупчик в Товарния клон на ДАП-а. Тогава си купили парцел в квартал Устово. Мястото било на камък, та много взривове го издълбали и двамата с баба Мария се запретнали да вдигат къща. „Двамата камък по камък, и тухла по тухла сме строили“, казва баба Мария. „Сега ако трябва да строя в това време, няма да мога, даже и да съм млад. Тогава се строеше, сега младите няма как и с какво да вдигат къщи“, клати глава бай Тасо.

Дариха отличията на известния гайдар Атанас Иванов на Регионалния исторически музей в Смолян

Семейството на известния родопски гайдар Атанас Иванов, по-известен като бай Тасо, дари отличията му на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян.

В навечерието на Националния празник на България – 3 март, дъщерята на именития родопски гайдар Дора Иванова предаде на съхранение в музейните фондове богатата му колекция от грамоти, дипломи, отличия и награди от регионални и национални фестивали, събирани в продължение на десетилетия от семейството му. Сред ценните постъпления в колекцията е и правителственият медал „Климент Охридски“ от 1981 година за дългогодишната дейност и успехи в областта на науката, просветата и културата, както и дневници на гайдарския състав, личната му кореспонденция и много снимки на бай Тасо.

Преди по-малко от година двама от възпитаниците на родопския гайдар – д-р Тодор Пелтеков и Анастас Марински, дариха на музея неговия костюм и лични вещи.

Ползвани източници: smolyanpress.net24chasa.bg/smolyandnes.comКараибрахим стрелял по гайдата на бай Тасоbnr.bg

Още един линк с информацоия hala.bg

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s