Хронология на въстанията по българските земи и масовите насилия през XV-XIX век


Милко Бояджиев

Бежански вълни на застрашени от изтребление българи към съседни и по-далечни страни обхващат целия петвековен период на османо-турското робство. Те са предизвиквани преди всичко от нечовешките жестокости, последвали потушаването на избухвалите по българските земи въстания. Непоносимият гнет над покорените също e принуждавал коренното християнско население да търси спасение от придружените с насилия масови помохамеданчвания. Достигналите до нас исторически сведения могат да се отбележат накратко в тяхната хронологична последователност.

1408 г. След потъпкване въстанието на населението в северозападните български краища, Баязидовият син Сюлейман предприема наказателен поход, който принуждава оцелелите християни да търсят спасение в незавладените от османските турци близки страни.

1412 г. Друг син на Баязид – Муса Кесиджия (главорез), извършва пространни принудителни разселвания на българското население, поради участието му във въстанията през 1412г. във Видинско, Източна България и Македония.

1515 г. Първо масово помохамеданчване – главно в санджаците Чермен, Силистра, Никопол, в Беломорието и Македония. Тази вълна от потурчвания продължава до края на ХVI век особено в Северна България и североизточните български земи.

1598 г. След въстанието на влашкия воевода Михаил Храбри избухва въстание на българите с център Търново. Неговият неуспех принуждава десетки хиляди бежанци да се преселят във Влашко.

1666 г. Масово насилствено помохамеданчване на българите в Родопите – главно в Чепинското корито и Разложко.

1669 г. Масово помохамеданчване на българите в Пазаржишко, Пловдивско и северния дял на Родопската област.

1686 г. Второ Търновско въстание в Северна България и селища по Стара планина.

1688 г. Чипровско въстание в северозападните български земи. Жестоки репресии над населението в Чипровец и други селища в Берковско, Видинско, Ломско. Голяма вълна бежанци тръгва към Унгария, Влашко, Банат и Молдова.

1689 г. Масово помохамеданчване на българи в Североизточна България. Поредната голяма вълна бежанци тръгва към Влашко, Банат и Унгария.

1705 г. Насилствено помохамеданчване на българите в Средните Родопи.

1716-17 г. Бунт на „капитаните“ във Видинско.

1729 г. Помохамеданчване на българското население в Райково и Смолянско.

1726-1730 г. Вълна от българи католици от Никополско и Свищовско преминават във Влашко.

1730 г. Бунт на българите от Силистренско.

1730-31 г. Вълнения срещу налагания на немюсюлманското население поголовен данък обхващат всички български земи.

1737 г. Въстание на българите от Западна България по време на войната между Османската империя и Русия.

ХVIII век – Оформят се многобройни български колонии във Влашко, Молдова, в Сибиу, Брашов, Букурещ, Крайова, Бузъу, Римник.

1770-80 г. След поредната война между Османската империя и Русия, десетки хиляди българи от Силистренско, Пазаржишко, Свищовско, Ломско, Русенско, Беленско се изселват в други страни, бягайки от отмъстителния гнет на поробителя.

1792 г. След война между Русия и Османската империя, 7-8000 български рода от Тракия и Македония са забегнали и са били установени в Южна Русия и Молдова.

В края на ХVIII век са станали масови бежански преселения на българи в съседни християнски земи – Влашко, Сърбия и Русия.

1801-1806 г. Продължава бежанския поток към Южна Русия, Влашко и Молдова, в Букурещ и други румънски градове.

1806-1812 г. Война между Русия и Османската империя. Нови бежански вълни се насочват към Русия, Влашко и Молдова. През 1807 г. е издаден указ на руския император за оземляване на българските бежанци в Южна Русия (по около 120 декара на семейство) и за даване на данъчни облекчения, които тогава облагодетелстват близо 250 хиляди българи.

1810 г. Въстанически действия на българите в Разградско, Беленско, Варненско и най-вече в Централния старопланински масив.

1829-30 г. След Одринския мир между Русия и Османската империя стават нови масови изселвания от Сливенско, Ямболско, Бургаско, Варненско, Одринско и Лозенградско към Влашко, Молдова и Южна Русия. В клаузите на Одринския мирен договор се урежда желаещите да се изселят българи в 18-месечен срок да продадат притежаваните от тях имоти и се приготвят за тръгване. Около 100 хиляди българи напускат родните си места и се установяват във Влашко.

1833 г. Бунт в Неготинско, Зайчарско и Гургуляшко.

1835 г. Избухва въстание в Нишко.

1835 г. Опит за въстание в Търново (Велчова завера) и Силистренско.

1836 г. Въстание в Берковско, Пиротско и Белоградчишко.

1837 г. Въстание в Чипровско.

1841 г. Въстание в Нишко.

1850 г. Въстание в Белоградчишко, Кулско, Видинско и Ломско.

1854 г. Приключването на Дунавската кампания на руската армия по време на Кримската война предизвиква нова бежанска вълна сред българите.

1856 г. В Габровско е обявено въстание.

1860-61 г. По споразумение между Високата порта и Русия, хиляди български семейства от Северозападна България (Видинско, Белоградчишко, Ломско), както и от Одринско, Варненско, Шуменско и Русенско се преселват в Русия. На тяхно място в българските земи се настаняват дошли от Русия черкези и татари.

1862 г. Обявено е въстание в Габровско и Търновско (Хаджиставревата буна).

1875 г. Избухва Старозагорското въстание – включително Русенско и Шуменско.

1876 г. Априлското въстание. Обхваща Копривщица, Панагюрище, Клисура, Брацигово, Батак, Перущица, Дряново, Кръвеник, Габровско, Севлиевско, Сливен, Разловско въстание и в Пеянечко.

1876 г. Четническо движение – Ц. Дюстабанов, Хр. Патрев, Хр. Ботьов, П. Хитов, Таньо Стоянов, Ил. Драгостинов, Хр. Петров, Петко Войвода, Филип Тотю, Сидер Грънчаров и много други.

През цялото нечовешко петвековно османо-турско потисничество по българските земи са избухвали спонтанни народни въстания срещу непоносимия гнет на нашествениците. Последвани са от масови бежански вълни на неподдалото се на насилствена ислямизация коренно население. Националните интереси изискват от днешните наши държавници да предприемат радикални и целесъобразни мерки за привличане в тяхната прародина България на потомците на сънародниците ни – бежанци в близки и по-далечни страни с предоставянето по закон на българско гражданство и създаването на всички необходими финансови и материални условия, както и на съответните социални предпоставки. Би било правилно гражданите на нашата страна от български корен и съзнание да посрещнат грижовно и с отворени сърца тези наши сънародници.


Източник: bulgariamakedonia.net

Потурчване - надпис от историческия музей в Кърджали

Потурчване – надпис от историческия музей в Кърджали

Турски източник за робството

Турски източник за робството

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s