Боят за овладяване на Троянския проход и освобождението на Стрямската долина 1877-1878 г.


Когато жителите на Карловския край разбират, че на 19 юни 1877 г. воините от Предния отряд на генерал Йосиф Гурко са разбили турците на Шипка, преминали са Балкана и са овладели Казанлък, те веднага сформират делегация, която се отправя към щаб-квартирата му в Казанлък с молба за покровителство и защита .

В делегацията влизат видни представители на мюсюлманското и християнското население от по-големите селища на Стрямската долина – Карлово, Сопот и Калофер. От Карлово представители са свещеник Христо Попвасилев, Георги Софтов, Нено Бончев, Аврам Чайката, Садък Молла Ахмедов, Мехмед Юнизов, Мехмед Ушоглу и Налбант Мустафа. От Сопот представителите се водят от местния първенец Хаджи Гьока Павлов, а от Калофер са Васил Морфов, Христо Брадинов, Димитър и Никола Бояджиеви, д-р Костаки и Стойко Грозданов.

На 22 юни генерал Гурко приема пратениците. Представителите на населението от Стрямската долина представили пред него молбата си за защита и покровителство от руските войски. Членовете на делегацията носели със себе си споразумение между местните турци и българи за опазване на живота и имуществото им от воюващите страни и взаимно покровителство пред двете армии. Руският военачалник заповядал на 5-та сотня от 21-ви Донски казашки полк да замине за Карловския край, за да го освободи и прочисти от турските банди.

На 21 юни 1877 г. казаците влизат в Карлово под гърма на камбаните на двете черкви. Посрещнати са по стар славянски(!) обичай с черковни хоругви, хляб и сол от българското население. Същото тържествено посрещане е организирано в Сопот и в Калофер. Така се осъществява първото освобождението на селищата от Стрямската долина през войната.

В Сопот и Калофер се организират чети за разузнаване и милиции от местни жители за охрана и отбрана. Събрано е оръжието от турците в съседните села.След два дена казаците отново се връщат в Карлово и Сопот, но слухът за напредването от Пловдив на голяма турска войска, съпровождана от башибозук и черкези, ги принуждава да си тръгнат спешно.

Предвид новината, че армията на Сюлейман паша е стоварена с английски кораби в Дедеагач и напредва към Горнотракийската низина, командването на Предния отряд изпраща конни вестовои из карловските села, с които призова населението да се готви за евакуация под охраната на руските войски и със свои каруци да премине старопланинските проходи, преди те да бъдат затворени.

След сраженията при село Джуранли /Калитиново/ и град Стара Загора на 19 юли 1877 г., руските воини и българските опълченци от отряда на генерал Гурко са принудени да отстъпят пред огромното числено превъзходство на армията на Сюлейман паша и да заемат за отбрана старопланинските проходи.

Много от българите от подбалканските полета се оттеглят заедно с руските войски, опасявайки се от зверствата на настъпващите турци. Жителите на Карлово обаче остават по домовете си, разчитайки на споразумението между местните турци и християни.

Но мюсюлманите от Стрямската долина не спазват поетите обещания. На 18 юли от Пловдив в Карлово влизат таборите на Кямил паша следвани от 2000 черкези и башибозук от Чепино и Татар Пазарджик .

На 20 юли 1877 г. те започват масови арести, насилия, убийства и грабежи. Не остава българска къща неограбена, жените са насилвани, а стотици мъже са арестувани, закарани под конвой в Пловдив в групи от 50, 80, 100 души, където са хвърлени в затвора Таш капия, подложени на жестоки изтезания и обесени с формално издадени от турския съд присъди. Надявайки се на закрила от господа, в храма “Свети Николай” се укриват много жени, мъже и деца, но всички са изклани от турците. Плячката е натоварена на коли и изнесена от Карлово в съседните турски села. Над 800 души, сред които д-р Киро Попов, Матю Тантилов (баща на бъдещия генерал Петър Тантилов ), Христо Попвасилев, Бочо Загорски и други видни граждани на Карлово са избити от турците през този период.

Много от карловските евреи участват наравно с турците при гаврите и мъченията, извършени над арестуваните карловци. Затова по-късно, когато градът е освободен окончателно от отряда на генерал Павел Карцов, те го напускат заедно с отстъпващата турска войска и се отправят към Пловдив .

Оцелелите от клането, седмици наред се крият по зимници и мазета. Животът в града напълно замира. Мъртвите не се опяват и погребват, новородените не се кръщават. Нощем никой не пали огън, за да не привлече вниманието на башибозука. Разбрали, че турците се готвят да избият цялото мъжко население на града, от невръстните деца до старците, майките преобличат своите синове като момичета, за да ги спасят от смъртта.

Българският квартал на “гайтанената столица” на Османската империя, както нарича Карлово австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц, е разграбен и опустошен. Цветущият някога град се превръща в “град на смъртта, в град на черните забрадки“. Карловци наричат този шестмесечен период от историята на града си – Страшното. През тези месеци оцелелите жители на града оскотяват от преживения ужас и страх.

Подобна е участта и на Сопот. Когато узнава за ужасната съдба на съседно Карлово, част от населението на Сопот напуска домовете си и незабавно се отправя по долината на река Леевица към балканския проход Зли прорез. В селището е сформираната милиция, която започва подготовка за защита. Правят се барикади на източния и западния край на градчето. На тях караулят постоянно групи от въоръжени младежи, които трябва да задържат турците, докато останалите в градчето жители се оттеглят към Балкана. Турците от съседните села се опитват на няколко пъти да влезнат в Сопот, но са отбити от караула.

На 4 август 1877 г. отбраната е сломена, при което загива и нейният водач Мичо Шишеджиев – Кючукът. Башибозуците и черкезите нахлуват в селището заедно с редовната турска войска и го подлагат на опожаряване и разграбване. След това преследват бягащите сопотчани по пътеките на Балкана и безмилостно ги избиват. Най-много жертви жителите на Сопот дават по коритото на река Леевица, в местността Бойкова нива, където е заклан бащата на Иван Вазов – Минчо Вазов, при Зли прорез, връх Добрила и Остро бърдо. Много от жените и децата са върнати обратно от застигналите ги турци и са подложени на насилие. Избиванията на жителите на Сопот продължават до 10 август. Монахините от девическия манастир начело с игуменката Христина също са измъчвани и зверски убити.

От шест хиляди жители население, над 900 души са избити или умират от глад и болести по време на Бега през Балкана. Сопот е напълно унищожен от пожара. Изгарят стотици къщи, повече от 180 дюкяна, църквите “Света Богородица”, “Свети, Свети Петър и Павел”, мъжкият манастир “Свети Спас”, по-голямата част от девическия манастир “Въведение богородично” и двете училища на града. Английският вестник “Таймс” публикува ужасяващи репортажи за кланетата в Карлово и Сопот, които разтърсват обществеността в Европа.

В Калофер местните жители успяват да обкръжат и унищожат една група от турски войници, идващи от Шипка. Също така пленяват и обезоръжават две групи от 650 и 180 низами, които са разгромени в боевете на Шипка от отряда на генерал Гурко и се спускат от Балкана, търсейки пътя за Пловдив. С въоръжена охрана пленниците са откарани в щаба на руските войски в Казанлък.

След разоряването на Карлово, аскерът и башибозукът, предвождани от Селим паша и Ахмед паша, са отправят към Калофер с намерение да превземат селището и да се присъединят към армията на Сюлейман паша при Шипка. След неколкодневна отбрана на прохода Стражата, съпротивата на калоферци е сломена от турците, които използват обходен маньовър и нахлуват на 26 юли 1877 г. в градчето. Калофер е запален от четири страни. В продължение на четири дни Калофер е опожаряван и разграбван три пъти. 618 жители на градчето са убити, а над 1100 души измират от глад и болести по време на Бега през Балкана.

Само два дни след падането на Плевен, на 12 декември в село Пордим се провел военен съвет на руската армия, ръководен от император Александър Втори, на който се разглежда въпроса за зимното преминаване на Стара планина. Въпреки колебанията на руския император, военният министър, генерал Милютин успял да го убеди, че е възможно форсирането на Балкана от руските войски през зимата и стремителното им настъпление в Тракия, което ще изненада противника и ще спомогне за крайния успех на операцията.

За целта руската Дунавска армия е разделена на три отряда.

Западният отряд начело с генерал-лейтенант Йосиф Гурко в състав 84 000 души и 318 оръдия трябва да премине Стара планина през Арабаконашкия проход, да разбие частите на Шакир паша и след като превземе София, която е основна база за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие, да се спусне по долината на река Марица към Пазарджик и Пловдив, за да излезе в тила на Централната турска армия, заела позиции в подножието на Балкана, в казанлъшкото поле при Шипка-Шейново.

Южният отряд начело с генерал-лейтенант Фьодор Радецки в състав 46000 души и 88 оръдия има задача да форсира Балкана и да разбие Централната турска армия на Вейсел паша в укрепения лагер Шипка – Шейново, след което да настъпи към Стара Загора и Одрин.

Между двата основни отряда на руската армия, като междинно звено е сформиран Ловчанско-Севлиевския отряд, който впоследствие е преименуван на Троянски отряд. За командир на отряда е назначен генерал-лейтенант Павел Петрович Карцов.

На 19/31 декември 1877 г. командването на Троянския отряд получава заповед да премине с бой Стара планина през Троянския проход, след което да се спусне на юг от Балкана, да овладее Стрямската долина и да прекъсне комуникациите между Централната турска армия на Вейсел паша при Шипка – Шейново и турските войски в Софийското поле, след което да настъпи към Пловдив.

При невъзможност да извърши това, отрядът на генерал Карцов трябва да предприеме енергична демонстрация, за да отвлече вниманието на противника от двата главни удара, които нанася руската армия, чрез Западния отряд на генерал Гурко към София и Южния отряд на генерал Радецки при Шипка – Шейново.

В състава на Троянския отряд влизат 9-ти Староингерманландски пехотен полк в пълен състав от 15 роти, два батальона и 3 роти от 10-ти Новоингерманландски пехотен полк, една рота от 6-ти сапьорен батальон, 6 сотни от 30-ти Донски казашки полк, 4.5 сотни от 24-ти Донски казашки полк и 3-та батарея от 3-та артилерийска бригада. Всичко 6139 души и 24 оръдия.

Към отряда действат две български чети от 1000 четници начело с войводите Цеко Петков – Балканския орел и Георги Пулевски.

Троянският манастир, чийто игумен архимандрит Макарий още в началото на войната е в услуга на руските войски, става главна снабдителна база на Троянския отряд. В манастира действа таен монашески революционен комитет, създаден от Васил Левски през 1872 година.

Подвозването на хранителни продукти и разчистването на снега по планинските пътеки е дело на 400 българи – доброволци от селата на Троянския регион.

Главното турско командване съсредоточава силите на Централната армия на Вейсел паша срещу Шипченския проход, откъдето очаква евентуално руско настъпление.

На Троянския проход то обръща по-малко внимание, защото смята, че през зимата проходът е непроходим. За неговата отбрана на най-високото му място – Орлово гнездо (Курт хисар), то е изградило силна позиция, на която е разположило 6 табора, една рота от 100 войници от султанската гвардия и 2 оръдия.

Преминаването на Балкана от Троянския отряд е предшествано от едномесечно разузнаване и старателна подготовка. Установени са пътеките, които са достъпни за движение на войскови части, разузнат е противниковият състав и въоръжение. Българското население осигурява прехраната на частите и теглителна сила за тежките товари.

Руските сили са разделени на две колони: Главната колона е формирана в три ешелона. Начело с генерал-лейтенант Карцов тя се движи по направлението гр. Троян – село Кнежа (дн. Балканец) – село Кърнаре. Предната колона начело с полковник Сухомлинов се движи по направлението село Шипково – село Рахманли (дн. Розино).

Началото на преминаването е определено за 23 декември 1877 г. (4 януари 1878 г). Колоните излизат от изходните пунктове призори на 4 януари. Предната колона обаче е застигната от снежна буря и се натъква на големи снежни преспи, в които затъвали коне и войници, оръдия и ракли с боеприпаси.Това я принуждава да се върне и да се присъедини към главната колона, която е формирана в три ешелона.

Разстоянието до Превала на прохода е изминато от първия ешелон на главната колона за 12 часа, при температура на въздуха 22 градуса под нулата, стръмен наклон и с разчистване на двуметрови снежни преспи. Походът при невероятно тежките зимни условия през най-високия старопланински проход се превръща в истинско изпитание за волята и издръжливостта на руските воини. Привечер пристига и четата на Цеко Петков – Балканският орел.

Опитът с фронтална атака да се превземе вражеската позиция е отбит. Руските части нощуват в гората, на открито. На 5 и 6 януари пристигат вторият и третият ешелон на главната руска колона. Разузнаването открива пътека в обход на противниковата позиция.

Генерал Павел Карцов

Генерал Карцов прегрупира войските си на 2 колони: лява колона начело с полковник Греков, дясна колона начело с граф Татишчев. Лявата колона трябва да извърши обход на противника, а дясната колона нанася главният удар.

Около 9 часа сутринта на 26 декември (7 януари), независимо че попада под обстрела на турските оръдия, лявата колона извършва обход на противника и атакува тила на турското укрепление. Това служи за сигнал на Дясната колона, която преминава незабавно в решителна атака срещу укреплението на върха.

В един часа и десет минути на 7 януари най-високата част на Троянския проход пада в руски ръце. Турците изоставят стратегическата си позиция и отстъпват панически към долината на река Стряма . След тях се спускат руските воини. Мнозина от турските жители на селата Текия /Христо Даново/ и Кърнаре, разположени в южния край на Троянския проход, панически ги напускат заедно с турските войски. В тях остават отделни фанатизирани елементи, които оказват съпротива на русите.

Един табор, начело с Рефик бей, отчаяно се мъчи да задържи русите при село Кърнаре, но е разбит и отстъпва към Карлово и Пловдив. Знамето на табора, обозът от 80 каруци, натоварени с военни материали и 40 низами, са пленени от русите.

Боят за Троянския проход продължава 5 денонощия, от 23 до 26 декември 1877г. (от 3 до 7 януари 1878 г. – по нов стил) в условията на силен студ и дълбок сняг, и завършва с победа на русите. Те дават 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. В боя загива щаб капитан Швейбутски. Днес на лобното му място, край село Христо Даново се издига скромен паметник .Турските загуби са неизвестни.

След боя Троянският отряд се спуска в Стрямската долина. Появата на руските войски на юг от Балкана предизвиква паника и недоумение всред главното турско командване, което смята прохода за непроходим през зимата.

По-късно един турски офицер ще напише за зимното преминаване на русите през Балкана така: „Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“

След спускането си в Стрямската долина генерал Карцов изпраща една колона от своя отряд към Клисура за връзка с войските на генерал Комаров от Западния отряд на генерал Гурко, които настъпват по направление София –  Пирдоп – Златица – Карлово.

Друга колона от отряда си генерал Карцов изпраща към Калофер за връзка с войските на генерал Михаил Скобелев от Южния отряд на генерал Фьодор Радецки.

Началникът на щаба на Троянския отряд, полковник Сосновски, заповядва да се превземат карловските села Розино, Слатина, Иганово и Столетово. Щабът на генерал Карцов се установява в село Кърнаре. Изпратеният кавалерийски разезд на есаул Шаров влиза в Карлово. В паниката си палачът на Клисура през Априлското въстание, карловският спахия Тосун бей, забравя в конака две бойни знамена, които са изпратени от казаците, като трофей в щаба на генерал Карцов.

В Кърнаре пристига турски парламентьор, изпратен от коменданта на Пловдив, с предложение до руското командване за прекратяване на настъплението на русите на юг от Балкана. Генерал Карцов му отговаря, че комендантът на Пловдив няма пълномощия да води преговори по този въпрос.

Преди да избягат в Пловдив, турците ограбват за последно сребърните и златни предмети в карловските църкви “Света Богородица” и “Свети Николай”, посичат един свещеник пред амвона и правят неуспешен опит да ги подпалят. В църквата “Свети Николай” турците прострелват иконите и избождат очите на светците, разпиляват църковната утвар и опустошават класното училище, намиращо се в съседство.

На 8 януари 1878г. авангардът на Троянския отряд начело с полковник граф Татишчев влиза в Карлово и поставя постове пред по-важните сгради. След него основните сили от отряда на генерал Карцов също влизат в Карлово. Оцелели след Страшното, жители на града със сълзи на очи посрещат при Сопотската порта своите освободители, не можейки да повярват, че е настъпил краят на мъките им. Местните духовници отслужват тържествен молебен за прослава на русото оръжие в храма „Свети Николай”. В Карлово генерал Карцов се установява в лятната резиденция на английския консул в Пловдив – Пулиевата къща. Офицерите от щаба му и всички останали низши чинове са разквартирувани в българските къщи.

На другия ден в Карлово, след победата над армията на Вейсел паша при укрепения лагер Шипка-Шейново, пристига колоната на генерал Михаил Скобелев от Южния отряд на генерал Радецки.

След това отрядът на генерал Павел Карцов настъпва на юг към Пловдив, овладява село Калояново и в края на войната достига до Галиполския полуостров на Мраморно море.

На 16 януари карловци се събират на събрание в храма „Свети Николай” и избират първия си Градски съвет, с председател братовчеда на Васил Левски, изтъкнатия революционер Васил Караиванов.

Когато на Берлинския конгрес се предлага Южна България отново да бъде върната под властта на султана и в градовете да се настанят турски войски, 800 карловски вдовици пишат протестно писмо до представителите на Великите сили да дойдат в града им, за да видят жестокостите на онова управление, което искат пак върнат в земите им. Те се заклеват, че турските войски могат да дойдат единствено, ако минат през техните трупове.

Днес всички главни улици на подбалканските градчета в Карловската Розова долина носят името на генерал Павел Карцов, а високо, високо в Балкана, на Беклемето, там където само орлите летят, признателните хора от Карловския и Троянския край са издигнали огромна арка, през която преди 139 години дойде Свободата, върху щиковете на руските воини!

В близост до нея се извисява гордо вековният Карцов бук, свидетел на битката.Той е наречен така, след като генерал Карцов забива сабята си в него, за да докаже, че руската сабя ще отсече главата на зловещата Османска империя и ще освободи поробените българи!

Доцент д-р Петър Ненков

Арката на Беклемето

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s